Доц. Спас Ташев: Допитване до моите приятели в Албания, Косово, Северна Македония и Сърбия
Доц. доктор Спас Ташев е началник на департамент „ Демография “ в ИИНЧ-БАН, а също по този начин преподава в Катедра „ Национална сигурност и обществена администрация “ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, Благоевград.
Тази заран от репортаж на БТВ с изненада научих, че за попълване на дефицита на работна ръка в туристическия бранш, се чакат служащи от Непал и " стан " -страните (Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и т.н.).
Не знам какво възнаграждение се предлага на такива служащи в туристическия бранш,
само че предвид на относително огромните дистанции, щом идват, значи има приемливо материално стимулиране.
От няколко години не отстъпвам концепцията, че България би трябвало да създаде личен миграционен модел,
насочен към българските исторически общности в прилежащите страни: Северна Македония, Сърбия (Западни околности и Поморавия), Албания и Косово. Ние не би трябвало да се стремим непременно да накараме представителите на тези общности да се заселват трайно у нас, а да насърчаваме техни сезонни трудови миграции към България. Пък в случай че някой остане - добре ще е пристигнал. По този метод предвид на късите дистанции, от една страна ще задоволяваме сезонните потребности на туристическия бранш (но освен, за какво не и строителния?) от работна мощ, а въпреки това ще задържим българските общности в прилежащите страни в историческите им обитания, като им сътворяваме опция за занаят.
Знам, че има доста нерешени въпроси като големите спънки за придобиване на българско поданство или издаването на удостоверения за български генезис с цел да се осъществя сякаш улеснената процедура за трудова претовареност у нас на такива лица. Знам, че по този начин и не се осъществя концепцията за персонални карти на лица от български генезис. Това обаче са въпроси, които ще решаваме тук, даже и с цената на социална готовност и публичен напън върху законодателната или изпълнителната власт, която като че ли умишлено не желае да реши тези проблеми.
Въпросите ми са:
1. Дали измежду българите в Северна Македония, Сърбия, Албания и Косово, където и все още има доста висока безработица, би имало интерес към подобен вид сезонна работа в България?
2. Ако има подобен интерес, дали бихме могли с общи старания да разпространяваме тази опция?
Да, знам, че това е работа на страната, само че откакто тя не я е свършила, би трябвало да се заемем ние. Нали ние сме страната, а това е претекст да я променим и да градим по този начин мечтаното духовно единение!
